Трудът анализира първите прояви на градоустройството, архитектурата и ландшафтната архитектура в България за периода 1878 – 1918 година. През тези четилидесет години ва държавно строителство, архитектурният и художествен живот в страната представлява творческо ателие, синтезиращо естетическите доктрини от целия ХІХ век. В тази атмосфера се полагат основите на съвременната селищна структура и българската архитектура, в резултат от работата на над 210 специалисти от 14 страни на Европа и над 160 техни български колеги, завършили във висшите училища на континента. Този феномен и значим факт в историята на европейската архитектура е предмет на настоящото изследване.
Втората част на книгата представлява илюстриран енциклопедичен каталог на тези 370 творци съдържащ данни за тях и тяхното творчество.
Книгите се предлагат като напълно нови екземпляри от складовите наличности на издателството.