В увода към този си труд проф. Петър Чолов пише:
Преди три-четири десетилетия, по време на срещи със своите читатели, нашият писател Димитър Мантов, автор на много исторически романи, постоянно подчертаваше един справедлив и обоснован извод от наблюденията си: всеки народ е едно цяло от неизброимо число родове. Именно: едно цяло, а не механичен сбор от родове. Защото родът като биологическо, историческо, юридическо и пр. понятие съдържа в себе си една, ако не вечна, то все пак многовековна връзка на кръв, генетически белези, физически облик; прилика в характерите, дарбите, наклонностите, стремежите и т.н. Тези свойства, значително близки или в определена степен сходни във всеки род, повече или по-малко открояващи се в рода като цяло или само в отделни родови черти като: трудолюбие, ученолюбие, бързоподвижност или флегматичност, сръчности, умения, наистина впечатляват при анализа на качествата на един или друг род. Разбира се, посочените или други родови черти не са статична даденост, те са развивани, постоянно допълвани, обогатявани от безкрайната верига на смесвания с представители на други родове, мъже и жени, които непрекъснато привнасят в рода, с който се свързват, специфичните неща от физическия и духовния облик на рода, от който идват.
Но вярно е и заключението на историци, антрополози и други специалисти, които се занимават с историята на човешкото общество и с пътищата на неговото развитие, че ако в древността и до известна степен и през средновековието, приликата на хора в определен род по отношение на техните характери, физически облик и т.н. е по-отчетлива, то за новите времена това не може да се каже. Още повече, че вече са изчезнали и редица от белезите, които характеризират някогашния род като понятие: постоянно пребиваване на членовете му в определено място, в една и съща географска точка, селище и пр., свързани тогава и с общи икономически интереси, задружност в отбраната, спазването на едни и същи правила, които регулират взаимоотношенията им и т.н. Но през последните векове родовият белег за еднаквост на местопребиваването на членовете на рода не е съществен, не е така отличителен и водещ както в древните времена.
Тези констатации изцяло важат за повече от българските родове, включително и за Тулешковия…приносът на който род в летописите на родната история, култура, строителство, наука в различните области на живота, е значителен както в миналото, така
и сега.
Тръгнал някога, преди векове от малкото градче Дряново, родът се размножил и разпръснал из цяла България и по цял свят: във всички европейски страни, в Австралия, Нова Зеландия, Венецуела, Канада, САЩ, ЮАР и къде ли още не. И тук членовете му с гордост носят своето родово име и българско национално съзнание.