МОСТОВЕТЕ НА ДРЕВНИЯ И СРЕДНОВЕКОВНИЯ СВЯТ. ЧАСТ ПЪРВА. МОСТОВЕТЕ НА ПРЕДАНТИЧНИ проследява развитието на мостостроителството в широк времеви и културен пояс – от формирането на основни негови характеристики в древ­ния свят на Месопотамия, Мала Азия, Крит и Пелопонес, през Етрурия и Рим. Целта е да се даде един по-пълен преглед на научните приноси в областта на историята на мостовите конструкции от Предантич­ността и Античността, надградени с нов авторски анализ, позволяващ и предлагането на нови заключения и някои хипотези.
Така например се стига до заключението, че в по-късното римско мостостроене въобще няма един­ство по отношение на видовете техники за създаване на арки, и въз основа на различията, след проследяването им във времето и териториите на разпространение, ясно се очертава творческото присъствие например на малоазийски, в частност сирийски, или на по-късните етруски майстори, нюансите в решенията от Галия и пр. по този начин може да се установи произ­ходът на влиянията в римските и постримските мостостроителни идеи, как­то и директното творческо присъствие на различни места из Империята на разнородни по своя етнос и школовка майстори. Оттук следва и отговорът на въпроса защо дву- и трипоясните аркови засводявания, които още Шуази много правилно посочва като сирийски, се срещат най-често в архитектурата на Източната Римска империя и продължението ѝ в компле­кса на средновековната византийска култура, с трайни отзвуци дори и след това, включително в реализации до ХІХ век от Източните Балкани и север­ните малоазийски земи – главно киликийските и северноарменските.
Цялата тази материя е структурирана темпорално и географски, като е онагледена със снимки, планове и карти представящи множество мостове от Европа, Западна Азия и северна Африка.
Сериозен принос е раздела от І глава „Мостовете като древна културна семантика“, посветен на ритуали, поверия, охранителни изображения свързани с постостроителните практики от дълбока древност.