Настоящото изследване се занимава с особено специфичен дял от нашето художествено наследство - църковните приложни изкуства от ХV-ХIХ век. Отделни паметници са били обект на проучване и публикации от редица изследователи още от началото на миналия век. Специалните обобщаващи изследвания обаче са твърде малко. Следва да се посочи книгата на Никола Мавродинов "Изкуството на Българското възраждане" (1957), в която са включени специални глави, посветени на приложните изкуства. Трудът на Атанас Божков "Die bulgarische Volkskunst" (1972) за съжаление е публикуван само на немски език в Германия. 
Главното внимание на изследователите, съвсем естествено е насочено към златарството, каквито са например книгите на Димитър Друмев "Златарско изкуство" (1976), на Мина Иванов "Златарските произведения от ХVI-ХIХ век в Музея на Бачковския манастир" (1967), монографията на Иван Сотиров "Чипровска златарска школа" (2001).
Дълго време извън вниманието на изследователите остават църковната миниатюрна дърворезба и литургичната везба, както и проучването на културните ценности като предмети и принадлежности, обслужващи култа, без които е невъзможно неговото функциониране.
Книгата е богато илюстрирана с материали от личния архив на автора и от фотоархива на Института за изследване на изкуствата при БАН.