Постройките на първомайсторите от село Славине, Царибродско и няколко други околни селища, в своята съвкупност представляват уникално за Българската възрожденска архитектурно – строителна школа направление, тъй като единствено в тях се откриват някои неоготически белези. В този смисъл те оформят направлението българска възрожденска неоготика. Нейното зараждане въз основа на по-стара местна строителна практика, се осъществява под прякото въздействие от творчеството на славинския първомайстор от първата половина на ХІХ век, Лило Лазаров и поради това то същевременно е и майсторска школа. Става въпрос за единен набор от декоративни идеи, в основата на които стои геометричната форма на триъгълника. Той се появява като венец от фронтончета върху абсиди, куполи, открити нартики, като част от оформлението на прозорци и врати, като начупена линия върху фасадните повърхности. И всичко това е обединено в единна система, съчетана с уникална каменна пластика, в която са налице и някои древни останки от богомилското световъзприятие. Всъщност известната на изкуствознанието севернобългарска възрожденска каменна пластика почти изцяло е дело на каменоделците от Славине и другите села от Горен Висок. Творчеството на славинските първомайстори се открива главно из районите на Пиротско и Царибродско, днес в Сърбия, и Монтанско, Ломско, Видинско, Софийско и Врачанско.
В книгата като приложение са представени и редица постройки дело на славинци, от България и Сърбия.